Миналото лято ме извикаха във Ветрен при семейство, което беше сменяло керемиди „на парче“ след една градушка, но след първия силен пролетен вятър покривът пак протече — този път не от счупена керемида, а от повдигната обшивка около комина и разлепена мушама под капаците. Къщата е на открито място, на около 391 м надморска височина, и там жегата през юли и август спокойно минава 40°C; битумните материали омекват, старите летви се изкривяват, а ако покривът няма добра вентилация, влагата се задържа под керемидите. Във Ветрен и района на Пазарджик често виждам една и съща картина: уж здрав покрив, но с остаряла хидроизолационна мембрана, ръждясали улуци, разместени капаци и слабо захванати ламаринени обшивки. Градушките тук не са всеки месец, но са достатъчно чести, за да правят поражения — особено по стари марсилски керемиди, пластмасови отдушници и поликарбонатни навеси. Пролетните ветрове пък „влизат“ под лошо наредени керемиди и ако няма скоби, сух монтаж на билото или добре фиксирани крайни редове, започва повдигане и разместване. Отделен проблем са периодичните наводнения около реките Марица и Тунджа — дори когато водата не стигне до къщата, високата влажност, подпочвената вода и кондензът влияят на дървената конструкция, особено при стари покриви без импрегнация и проветрение.

За да се справи човек правилно, не започвам с „да сменим няколко керемиди“, а с оглед на цялата система: керемиди, летви, контралетви, мембрана, улуци, обшивки, комини, капаци и вентилация. При Ветрен препоръчвам здрава паропропусклива мембрана с добра UV и температурна устойчивост, защото евтините фолиа се изпичат бързо от жегата. Керемидите е добре да са механично захванати поне по периферията, около билото и откъм ветровитата страна; при по-открити къщи слагаме повече скоби, не само „колкото да има“. Билото го правя със сух монтаж — вентилационна лента, държачи и винтове, а не само с хоросан, защото хоросанът се пука от температурните разлики и после пуска вода. Около комини и капандури използвам качествени обшивки и самозалепващи ленти, но винаги върху чиста и стабилна основа; иначе след първата жега лепилото се отваря. Улуците трябва да са с достатъчен наклон и с по-голям капацитет, защото при буря и градушка водата идва наведнъж, а запушените водосточни тръби връщат вода под стрехата. След наводнения или дълги влажни периоди съветвам да се провери подпокривното пространство за мухъл, потъмнели греди и мирис на влага. Най-доброто решение е профилактика два пъти годишно — след зимата и след летните бури: стягане на капаци, смяна на пукнати керемиди, почистване на улуци и проверка на обшивки. Така покривът не се ремонтира аварийно посред нощ при дъжд, а се държи здрав години наред.