„Защо покривът ми в Нови Искър протече точно след зимата, след като миналата година уж беше ремонтиран?“ – това е въпрос, който често чувам от собственици на къщи, входове в панелни блокове и нови жилищни сгради в района. Истината е, че Нови Искър не е „лесно“ място за покриви. Намира се в Софийската котловина, където зимата температурната инверсия задържа студ, влага и замърсен въздух ниско долу. Това влияе не само на хората, а и на материалите – керемиди, ламарини, битумни мембрани, улуци и обшивки стареят по-бързо, особено ако са монтирани набързо или с компромис. При обилни снеговалежи натоварването върху покрива става сериозно, а когато през деня снегът се топи и вечер пак замръзва, се получават ледени „тапи“ по улуците и водосточните тръби. После водата тръгва назад под керемидите или под хидроизолацията и собственикът вижда петно на тавана, а причината може да е на няколко метра встрани.

При ремонт на покриви в Нови Искър трябва да се мисли местно, не по шаблон. Ветровете, които слизат откъм Витоша и се усещат и към София, Мировяне, Кътина, Световрачене и Владо Тричков, могат да повдигнат недобре захванати ламаринени обшивки, капаци, керемиди и дори цели участъци от хидроизолация при плоски покриви. Затова при скатните покриви държа да се проверят летвите, контралетвите, паропропускливото фолио, закрепването на билата и страничните обшивки около комини и капандури. При плоските покриви на панелни блокове – каквито в района има много – най-важни са наклоните, сифонирането, състоянието на старите пластове и детайлите около бордове, отдушници и шахти. Често проблемът не е само „да лепнем още една мушама“, както казват хората, а да се направи правилна система – грунд, качествена мембрана, добро заваряване, защита на критичните места и нормално отвеждане на водата. Иначе след първия сняг или силен вятър пак сме на същото положение.

Климатична зона: Софийска котловина

Не бива да се подценява и фактът, че районът е част от земетръсна зона, а застрояването около София и Нови Искър е много гъсто и разнообразно – панелни блокове, масивни къщи, нови луксозни жилища и офис сгради. При земетръсни движения най-често „работят“ връзките – около комини, калкани, бордове, дилатации и надстроявания. Ако там няма еластични и правилно изпълнени детайли, се появяват микропукнатини, които после влага, сняг и мръсен въздух бързо превръщат в теч. При старите панелки е добре да се огледат фугите, отводняването и състоянието на замазката под хидроизолацията. При новите луксозни сгради пък често има тераси-покриви, скрити улуци, метални бордове и сложни архитектурни решения, които изглеждат красиво, но искат много прецизно изпълнение. Моят съвет към собствениците в Нови Искър е прост: не чакайте петното да стане голямо. Един оглед преди зимата и един след снеговете могат да спестят сериозен ремонт на тавани, мазилки и фасади. Покривът тук трябва да се прави здраво, с мисъл за сняг, вятър, смог, влага и движение на сградата – иначе природата бързо си показва характера.