Миналата зима ме извикаха в къща в Каспичан, близо до изхода към Шумен – стопанинът беше забелязал мокро петно около комина, а на тавана капеше само при силен вятър и сняг, не при обикновен дъжд. Това е много типичен случай за района. Покривът на пръв поглед изглеждаше здрав, керемидите бяха наредени, но северният вятър беше „вкарал“ сняг под капаците и около обшивката на комина. После през деня снегът се топи, вечерта замръзва, и така ламарината се повдига милиметър по милиметър. В Каспичан, макар височината да е само около 111 м, зимата може да натисне сериозно – обилни снеговалежи, резки застудявания и ветрове, които идват откъм откритите места. Решението в този случай беше не просто да се „маже със силикон“, както често правят хората временно, а да се свали компрометираната обшивка, да се сложи нова поцинкована или пластифицирана ламарина с правилно застъпване, да се уплътни с подходяща лента и да се пренаредят керемидите около комина.
Най-голямото предизвикателство при ремонт на покриви в Каспичан са температурните амплитуди. Лятото покривът се нагрява силно, особено ако е с тъмни керемиди или ламаринени елементи, а зимата температурите падат рязко. Разлика от порядъка на 50°C между летни и зимни условия не е нещо необичайно за покривната конструкция. Това води до разширяване и свиване на материали – ламарини, улуци, винтове, битумни мушами, мембрани. Ако майсторът не остави правилни компенсационни фуги или използва евтини уплътнители, след две-три години започват течове по билото, около капандури, улами и комини. От опит казвам: в този район не бива да се пести от подпокривна мембрана и крепеж. Добра паропропусклива мембрана, правилно монтирани летви и контралетви, както и устойчиви винтове с шайби, дават много по-дълъг живот на ремонта.
Северните ветрове са другият голям враг на покривите в Каспичан и околните села. Те не само разместват керемиди, но и вкарват дъжд или сняг под тях, особено при стари покриви с разкривени летви. Виждал съм покриви, където керемидите са „здрави“, но лежат неравно, защото дървената скара е поддала. При първата буря водата намира път. Затова при ремонт не гледам само покритието отгоре, а проверявам ребрата, дъсчената обшивка, летвите и снадките. Ако има изгнили участъци, те трябва да се сменят, не да се прикриват. При по-ветровити места препоръчвам механично закрепване на крайните керемиди, капаците и редовете около стрехите. Билото трябва да се изпълни с билна лента, а не само с варо-циментов разтвор, който се пука от студ и жега. Добре направеното било проветрява, но не допуска навяване на сняг.
Климатична зона: Дунавска равнина
Летните градушки в района са със средна честота, но когато ударят, щетите могат да са сериозни – напукани керемиди, пробити стари битумни покрития, изкривени улуци и счупени капандурни стъкла. След градушка винаги съветвам хората да не чакат първия голям дъжд, а да се направи оглед навреме. Много пукнатини по керемидите не личат отдолу, но при следващо застудяване водата влиза в тях, замръзва и ги разцепва. При обилни снеговалежи пък проблем стават слабите конструкции и задръстените улуци. Тежкият мокър сняг натоварва покрива, а ако улуците са пълни с листа и лед, водата се връща под стрехата. Най-добрият подход за Каспичан е профилактика два пъти годишно – пролет след снеговете и есен преди зимата. Проверяват се капаци, улами, комини, улуци, снегозадържащи елементи и всички ламаринени детайли. Така ремонтът излиза навреме и разумно, вместо да се стига до мокри тавани, мухъл и смяна на половин покрив.