Климатична зона: Черноморска зона
В района на Девня климатът е сравнително умерен заради близостта до Варненското езеро и Черно море, но годишните валежи около 500 мм, около 15 снежни дни и температурният диапазон от приблизително -5°C до 33°C създават специфични условия за ремонт на покриви. От практика мога да кажа, че тук покривите рядко страдат от екстремни натрупвания на сняг, както е в планинските райони, но влагата и резките преходи между по-хладни нощи и топли дни си казват думата. При керемидени покриви често се виждат разместени или напукани керемиди след зимата, особено ако преди това е имало задържане на вода около улами, капандури или комини. Макар снежните дни да са сравнително малко, дори кратките периоди със сняг и последващо топене могат да разкрият слаби места в хидроизолацията, особено при по-стари покриви с компрометирана мушама или изгнили летви.
Валежите в Девня не са прекомерни като количество, но са достатъчни, за да превърнат дребните дефекти в сериозен проблем, ако не се реагира навреме. При около 500 мм годишно най-важното за ремонта на покриви е доброто отвеждане на водата – улуците, водосточните тръби и наклоните трябва да се проверяват внимателно. В района съм виждал покриви, при които самите керемиди изглеждат здрави, но течът идва от запушен улук, лошо оформена обшивка около комин или неправилно изпълнена връзка между скат и стена. Поради индустриалния характер на Девня и наличието на прахови отлагания в някои части, улуците могат да се замърсяват по-бързо, което задържа вода и ускорява корозията на ламаринените елементи. Затова при ремонт не е достатъчно само да се сменят няколко счупени керемиди – трябва да се огледа цялата система за водоотвеждане и да се прецени дали има нужда от нови обшивки, подмяна на изгнили дъски или допълнителна паропропусклива мембрана.
Температурите от -5°C през зимата до 33°C през лятото също влияят сериозно върху избора на материали и времето за работа. Лятото в Девня може да бъде горещо, особено върху тъмни покривни повърхности, където реалната температура на материала става много по-висока от тази на въздуха. Това е важно при битумни хидроизолации, лепила, силикони и уплътнители – ако се полагат в неподходящ час, може да не залепнат правилно или да стареят по-бързо. Зимата пък, макар и не много сурова, не е подходяща за определени мокри процеси и лепене, защото нощните температури около и под нулата могат да компрометират материала. Добрата новина е, че честотата на градушки е ниска, което намалява риска от внезапни пробиви по керемиди, ламарина или поликарбонатни навеси. Въпреки това препоръчвам профилактика поне веднъж годишно – най-добре напролет или в началото на есента, когато условията са спокойни и може да се работи качествено, без да се бърза преди силен дъжд или застудяване.